ad38b7849a5140d46e404f509a5dcd3d

Забавете ход

Posted on

Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 г:

Мъж с цигулка изсвирва за около 45 минути 6 пиеси на Бах, някои от които са едни от най-сложните писани някога. През това време покрай него преминават около 2000 човека, но едва 20 от тях се позаслушват и само  няколко му подхвърлят някой и друг долар. След края на неговото почти едночасово изпълнение вече се чувал само тропотът на обувките на забързани минувачи и не само, че нямало дори и спорадични аплодисменти, но и никой не обърнал внимание кого са имали щастието да чуят тези около 2000 забързани минувачи. Цигуларят бил Джошуа Бел- един от най-великите музиканти в света с цигулка струваща 3,5 млн долара. Два дни преди това  Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета $100.Това, той да свири инкогнито в метрото, било част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост. Стинг   направил в лондонското метро същия експеримент с хората, преоблечен като просяк- с вехти дрехи, брада и тъмни очила. Свирил на китара и пял известно време. И не само, че никой не разпознал тембъра на уникалния музикант, но и не събрал почти никакви пари.
Възниква въпросът: в ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем красотата? Спираме ли, за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация?

Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следния: Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога… Колко други неща пропускаме?

Забавете ход. Движите се твърде бързо.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *